осиновяване
[osinovˈjavɐnɛ]
осиновяване значение:
Какво е осиновяване? Юридически акт, с който се създават отношения на родител и дете между лица, които не са биологично свързани по този начин.
1. (право) Юридически акт, с който се създават отношения на родител и дете между лица, които не са биологично свързани по този начин.
2. (общо) Процесът на приемане на чуждо дете (или животно) като свое собствено.
- Ударение
- осиновя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-си-но-вя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- осиновявания
Примери за използване на осиновяване
(право)
- Процедурата по осиновяване в България може да бъде дълга.
- Съдът одобри пълното осиновяване на детето.
(общо)
- Организират кампания за осиновяване на бездомни кучета.
Синоними на осиновяване
Как се пише осиновяване
Грешни изписвания: усиновяване, осиновяванье, осйновяване, осинувяване, осиновявъне
Думата се пише с о (представка о-) и променливо я в суфикса.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:син
Отглаголно съществително от 'осиновявам', което произлиза от 'син'. Означава буквално 'правене някого син/чедо'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълно осиновяване
- непълно осиновяване
- тайна на осиновяването
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
