Енциклопедия на българския език

осмисленост

[os'mislenost]
Ударение
осмѝсленост
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ос-мис-ле-ност
Род
женски
Мн. число
осмислености
Докладвай грешка в описанието

Как се пише осмисленост

Думата се пише с единично н. Наставката е -ост, добавена към миналото страдателно причастие осмислен. Удвояване на 'н' има само когато думата завършва на 'нен' в м.р. ед.ч. и се образуват форми, при които 'е'-то изпада, или при наречия (тук случаят не е такъв).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:мисъл
Произлиза от глагола 'осмислям' (придавам смисъл) + наставка '-ост' за образуване на абстрактни съществителни имена. Коренът е 'мисъл'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дълбока осмисленост
  • концептуална осмисленост
  • липса на осмисленост