основност
[osˈnɔvnɔst]
основност значение:
Какво е основност? Характеристика на химично съединение (основа), изразяваща способността му да приема протони или да отдава хидроксилни йони; мярка за силата на една основа.
1. (химия) Характеристика на химично съединение (основа), изразяваща способността му да приема протони или да отдава хидроксилни йони; мярка за силата на една основа.
2. (общо/философия) Качеството на нещо да бъде фундаментално, първично или най-важно.
- Ударение
- осно'вност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ос-нов-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- основни
Примери за използване на основност
(химия)
- С увеличаване на атомния номер в групата, основността на хидроксидите нараства.
- Амините проявяват различна степен на основност в зависимост от заместителите.
(общо/философия)
- Основността на този принцип не подлежи на съмнение в нашата правна система.
Синоними на основност
Антоними на основност
Как се пише основност
Грешни изписвания: усновност, основнозт, оснувност, основнуст
Думата се пише с о в началото (основа) и завършва на -ст.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:основа
Дериват на прилагателното 'основен', което произлиза от съществителното 'основа'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- киселинност и основност
- Люисова основност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
