основоположник
[osnovopoˈlɔʒnik]
основоположник значение:
Какво е основоположник? Личност, която поставя началото на учение, научна дисциплина, течение в изкуството или организация.
1. (пряко) Личност, която поставя началото на учение, научна дисциплина, течение в изкуството или организация.
- Ударение
- основополо̀жник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ос-но-во-по-лож-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- основоположници
Примери за използване на основоположник
(пряко)
- Иван Вазов е наричан основоположник на новата българска литература.
- Зигмунд Фройд е основоположник на психоанализата.
Синоними на основоположник
Антоними на основоположник
Как се пише основоположник
Грешни изписвания: основоположнек, осново-положник, усновоположник, оснувоположник, основуположник, основопуложник, основополужник, основоположнйк
Сложна дума с две основи, свързани със съединителна гласна 'о'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:основа + полагам
Сложна дума, съставена от 'основа' и 'полагам' (положник), вероятно калка по руски (основоположник) или немски (Grundleger) модел.
Употреба
Чести словосъчетания:
- основоположник на движението
- признат за основоположник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
