Dumite-BG – онлайн речник за българския език

остроумник

[ostroˈumnik]

остроумник значение:

Какво е остроумник? Човек, който притежава остър ум, находчивост и способност да се изразява духовито.

1. (пряко) Човек, който притежава остър ум, находчивост и способност да се изразява духовито.
2. (иронично) Човек, който се опитва да бъде оригинален или забавен, но често е неуместен или досаден.
Ударение
остроу̀мник
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ос-тро-ум-ник
Род
мъжки
Мн. число
остроумници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на остроумник

(пряко)
  • Той беше известен като най-големия остроумник в класа.
(иронично)
  • Пак се обади някакъв остроумник с глупав коментар.

Антоними на остроумник

Как се пише остроумник

Грешни изписвания: устроумник, остроомник, оструумник, остроумнйк
Слято писане на сложно съществително име. Първата съставка завършва на гласна, която е съединителна или част от основата.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:остър + ум
Словообразувателно съчетание (композитум) от прилагателното 'остър' и съществителното 'ум' с наставка за лице '-ник'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • голям остроумник
  • неуместен остроумник

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.