остря
[ˈɔstrʲɐ]
остря значение:
Какво е остря? Правя нещо остро, изтънявам върха или режещия ръб на предмет чрез триене, дялане или пилене.
1. (пряко) Правя нещо остро, изтънявам върха или режещия ръб на предмет чрез триене, дялане или пилене.
- Ударение
- о̀стря
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- ост-ря
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- наостря
Форми на думата остря 52
- острят
- острете
- остреше
- острейки
- острел
- острела
- острели
- острело
- острелия
- острелата
- острелите
- острелият
- острелото
- острен
- острена
- острени
- острено
- острения
- острената
- острените
- остреният
- остреното
- острех
- остреха
- острехме
- острехте
- острещ
- остреща
- острещи
- острещо
- острещия
- острещата
- острещите
- острещият
- острещото
- остри
- острим
- остриш
- острите
- острил
- острила
- острили
- острило
- острилия
- острилата
- острилите
- острилият
- острилото
- острих
- остриха
- острихме
- острихте
Примери за използване на остря
(пряко)
- Дърводелецът остреше длетото на шмиргела.
- Ученикът остри молива си с острилка.
Антоними на остря
Как се пише остря
Грешни изписвания: устря
Глагол от II спрежение. В 1 л. ед.ч. завършва на -я.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:остръ
Произлиза от прилагателното 'остър'. Праславянски корен *ostrъ, сроден с латинското acer (остър).
Употреба
Чести словосъчетания:
- остря молив
- остря нож
- остря кол
Фразеологизми:
- остря си зъбите
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.