осуетяване
[osuɛˈtʲavɐnɛ]
осуетяване значение:
Какво е осуетяване? Действието по попречване на осъществяването на нещо; проваляне на план, намерение или действие.
1. (общо) Действието по попречване на осъществяването на нещо; проваляне на план, намерение или действие.
- Ударение
- осуетя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-су-е-тя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- осуетявания
Примери за използване на осуетяване
(общо)
- Полицията докладва за осуетяване на банков обир.
- Бързата намеса доведе до осуетяване на конфликта.
Синоними на осуетяване
Антоними на осуетяване
Как се пише осуетяване
Грешни изписвания: усуетяване, осоетяване, осуетявъне
Пише се с о в началото (представка) и у в корена (от суета).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:суета
От прилагателното/съществителното 'суетен'/'суета' (празен, напразен) + представка 'о-'. Буквално означава 'правене на нещо напразно'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- осуетяване на опит за...
- осуетяване на плановете
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
