осъдителност
[osɐˈditɛlnost]
осъдителност значение:
Какво е осъдителност? Качество на постъпка или поведение, което заслужава укор, критика или наказание; укоримост.
1. (етика/право) Качество на постъпка или поведение, което заслужава укор, критика или наказание; укоримост.
- Ударение
- осъдѝтелност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-съ-ди-тел-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на осъдителност
(етика/право)
- Осъдителността на неговите действия беше безспорна за цялото общество.
- В правото се разглежда степента на обществена осъдителност на деянието.
Синоними на осъдителност
Антоними на осъдителност
Как се пише осъдителност
Грешни изписвания: осъдителноста, усъдителност, осадителност, осъдйтелност, осъдителнуст
Думата се пише с ъ в корена (от съд). В женски род единствено число, когато не е членувана, завършва на -т, а не на -та.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:осъдителен
Произлиза от прилагателното „осъдителен“ (който подлежи на осъждане или изразява осъждане) + наставката за абстрактни съществителни „-ост“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- морална осъдителност
- обществена осъдителност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
