от
от значение:
Какво е от? Означава мястото, от което започва движение, разпространение или измерване на разстояние.
1. (предлог) Означава мястото, от което започва движение, разпространение или измерване на разстояние.
2. (предлог) Означава предмета или мястото, от което се взема, отделя или произлиза нещо.
3. (предлог) При думи за посока показва разположението спрямо някого или нещо; с „на“ може да очертава посока на движение.
4. (предлог) Означава причината за действие, чувство, състояние или признак.
5. (предлог) Означава цяло, група или общност, към които принадлежи част или лице.
6. (предлог) Означава произхода или мястото, с което е свързан човек или предмет.
7. (предлог) Означава източника на информация, звук, предмет или друго получено нещо.
8. (предлог) Означава състава или съдържанието на нещо.
9. (предлог) Означава материала или веществото, от което е направено или добито нещо.
10. (предлог) Означава началния момент или периода, от който нещо започва, трае или се отнася.
11. (предлог) В съчетанието от... на означава последователни периоди на промяна.
12. (предлог) Означава родовия или езиковия произход на човек, дума или предмет.
13. (предлог) Означава автора, извършителя или създателя на нещо.
14. (предлог) С числително означава количество, брой, размер или стойност.
15. (предлог) Означава начина, по който се извършва действие.
16. (предлог) Пред съчетание от прилагателно и съществително посочва типа, степента или значимостта на нещо.
17. (предлог) С далеч означава силно различие, отдалеченост от идея или несъгласие.
18. (предлог) При сравнителна или превъзходна степен означава обекта на сравнението.
19. (предлог) В страдателна конструкция означава извършителя на действието.
20. (предлог) Свързва глаголи и сродни съществителни с това, спрямо което се проявява действието: отделяне, предпазване, освобождаване, нужда, отказ, интерес, зависимост и др.
21. (предлог) Означава обекта при състояния като болен, доволен, отвратен или смаян.
22. (предлог) Означава причинителя или източника при съществителни за опасност, резултат, наплив и подобни.
23. (предлог) Участва в устойчиви предложно-именни съчетания.
24. (остаряло и диалектно) Употребява се вместо предлога с или със.
25. (остаряло) В стари текстове: въвежда повърхността, о която нещо се удря или трие; съответства на о.
26. (остаряло и диалектно) Употребява се със значение освен.
27. (остаряло и диалектно) Употребява се със значение на за притежание.
28. (остаряло) Употребява се със значение на в съчетанието благодарен от.
29. (диалектно, наречие) Употребява се като въпросително наречие със значение защо.
30. (диалектно, наречие-съюз) Употребява се със значение защото или понеже.
Примери за използване на от
(предлог)
- Автобусът тръгва от автогарата в седем часа.
(предлог)
- Взех чашата от масата.
(предлог)
- Пътеката се спуска от север на юг.
- Селото се намира на запад от града.
(предлог)
- Тя се разплака от радост.
(предлог)
- Избрах една от всички предложени книги.
(предлог)
- Новият ми колега е от Плевен.
(предлог)
- Научих новината от колега.
(предлог)
- На масата има букет от рози.
(предлог)
- Тя носеше риза от лен.
(предлог)
- Работя тук от пролетта.
- От три месеца посещавам този курс.
(предлог)
- От ден на ден времето ставаше по-топло.
(предлог)
- Тя е от стар лекарски род.
(предлог)
- Чета нов роман от българска писателка.
(предлог)
- Купих тетрадка от сто листа.
(предлог)
- Той стреля от засада.
(предлог)
- Това е въпрос от първостепенно значение.
(предлог)
- Това решение е далеч от разумния компромис.
(предлог)
- Този маршрут е по-кратък от стария.
(предлог)
- Документите бяха подписани от директора.
(предлог)
- Тя се отдръпна от прозореца.
- Нуждая се от точни указания.
- Той разбира от часовникови механизми.
- Успехът зависи от подготовката.
(предлог)
- Детето е болно от грип.
(предлог)
- Опасността от свлачище наложи затваряне на пътя.
(предлог)
- Това се вижда от гледна точка на закона.
(остаряло и диалектно)
- В старинното „раздели се от душа“ предлогът от съответства на съвременното с.
(остаряло)
- Остърга калта от прага.
(остаряло и диалектно)
- От тебе другиго нямам.
(остаряло и диалектно)
- Пристъпиха към портите от двореца.
(остаряло)
- Всички бяха благодарни от добрия домакин.
(диалектно, наречие)
- От се бавиш толкова?
(диалектно, наречие-съюз)
- От си уморен, остани вкъщи.
Как се пише от
Употреба
Чести словосъчетания:
- от време на време
- от страна на
- от гледна точка на
- от ден на ден
Фразеологизми:
- от игла до конец
- от дъжд на вятър
- от трън, та на глог
- от само себе си
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
