Dumite-BG – онлайн речник за българския език

отбраня

[odbrɐˈnʲa]

отбраня значение:

Какво е отбраня? Успешно защитя някого или нещо от нападение, удар или враждебно действие; опазя, спася чрез съпротива.

1. (военно дело) Успешно защитя някого или нещо от нападение, удар или враждебно действие; опазя, спася чрез съпротива.
2. (преносно) Защитя мнение, теза, кауза или чест с аргументи или действия.
Ударение
отбраня̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
от-бра-ня
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
отбраня се
Видова двойка
отбранявам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на отбраня

(военно дело)
  • Войниците успяха да отбранят крепостта до идването на подкрепленията.
  • Тя се опита да отбрани детето си от нападащото куче.
(преносно)
  • Адвокатът отбрани правата на клиента си в съда.
  • Трябва да отбраним доброто си име пред обществото.

Синоними на отбраня

Антоними на отбраня

Как се пише отбраня

Грешни изписвания: одбраня, удбраня, утбраня, отбръня
Думата се пише с т (от-), тъй като е образувана с представката от-. Въпреки че при изговор се чува звучно д поради асимилация пред звучната б, правописът запазва морфологичния строеж.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бранити
Образувана чрез префиксация от старобългарския глагол 'бранити' (защитавам, бия се), който е с общославянски корен *borniti. Префиксът 'от-' добавя значение за завършеност на действието по отблъскване на заплаха.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • отбраня позиция
  • отбраня честта
  • отбраня границите

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.