отвръщане
[otˈvrɤʃtɐnɛ]
отвръщане значение:
Какво е отвръщане? Действието по даване на отговор на въпрос, реплика или писмо.
1. (общо) Действието по даване на отговор на въпрос, реплика или писмо.
2. (преносно) Реагиране на действие с противодействие; възмездяване.
3. (физическо действие) Извиване на глава или поглед встрани, за да не се гледа нещо.
- Ударение
- отвръ̀щане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- от-връ-ща-не
- Род
- среден
- Мн. число
- отвръщания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на отвръщане
(общо)
- Чакаше с нетърпение отвръщането на писмото.
- Бързото отвръщане на репликата го изненада.
(преносно)
- Отвръщане на удара.
- Това беше акт на отвръщане на злото с добро.
(физическо действие)
- Отвръщане на погледа от кървавата сцена.
- Отвръщане на лицето с неприязън.
Синоними на отвръщане
Как се пише отвръщане
Грешни изписвания: отвращане, отвръштъне, утвръщане, отвръщъне
Думата се пише с щ (щ = шт) и коренна гласна ъ (от връщам, а не вращам).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:върна
Отглаголно съществително име, образувано от несвършения глагол 'отвръщам' чрез наставката '-не'. Коренът е свързан със старобългарския глагол 'върнѫти' (въртя, обръщам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- отвръщане на огъня
- отвръщане на удара
- отвръщане на погледа
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
