Dumite-BG – онлайн речник за българския език

отзивчив

[odzivˈt͡ʃif]

отзивчив значение:

Какво е отзивчив? Който лесно се отзовава на чужди нужди, молби или страдания; готов да помогне.

1. (характер) Който лесно се отзовава на чужди нужди, молби или страдания; готов да помогне.
Ударение
отзивчи́в
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
от-зив-чив
Род
мъжки
Мн. число
отзивчиви
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на отзивчив

(характер)
  • Той е много отзивчив колега, винаги помага при проблеми.
  • Отзивчиви съседи.

Антоними на отзивчив

Как се пише отзивчив

Грешни изписвания: одзивчив, утзивчив, отзйвчив, отзивчйв
Пише се със з (от зов), въпреки че при изговор се чува обеззвучаване пред беззвучния 'в' в края на сричката. Представката е от-.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:отзив
Производно от съществителното 'отзив' (от глагола 'отзовавам се') + наставка за прилагателно име '-чив', означаваща склонност към даденото действие.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • отзивчив човек
  • отзивчива натура

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.