откънтя
[otkɐnˈtʲa]
откънтя значение:
Какво е откънтя? Преставам да кънтя; звукът заглъхва напълно след кънтене.
1. (пряко) Преставам да кънтя; звукът заглъхва напълно след кънтене.
2. (преносно) Оставям трайна следа или отзвук (за събитие, слава, дело).
- Ударение
- откъ̀нтя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- от-кън-тя
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- откънтявам
Примери за използване на откънтя
(пряко)
- Камбаната откънтя и в селото отново настана тишина.
- Последният акорд на пианото откънтя в празната зала.
(преносно)
- Славата на неговите подвизи откънтя през вековете.
Синоними на откънтя
Как се пише откънтя
Грешни изписвания: откантя, одкънтя, уткънтя
Думата се пише с ъ в корена (проверка с кънтене) и с префикс от- (не од-, тъй като пред беззвучни съгласни звучната д се обеззвучава при изговор, но се запазва при писане).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:кънтя
Образувано чрез префиксация от 'от-' (завършеност на действието) и корена 'кънтя' (издавам звънък звук). Сродна със старобългарската форма *kǫtěti.
Употреба
Чести словосъчетания:
- откънтя в тишината
- откънтя надалеч
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
