отличник
[otˈlitʃnik]
отличник значение:
Какво е отличник? Ученик или студент, който има отличен успех (само или предимно оценки 'Отличен 6').
1. (образование) Ученик или студент, който има отличен успех (само или предимно оценки 'Отличен 6').
2. (преносно) Човек, който се справя най-добре в своята работа или дейност.
- Ударение
- отлѝчник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- от-лич-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- отличници
Примери за използване на отличник
(образование)
- Той завърши гимназията като пъллен отличник.
- Наградиха отличниците с книги.
(преносно)
- Предприятието беше обявено за отличник в бранша.
Антоними на отличник
Как се пише отличник
Грешни изписвания: отличнък, утличник, отлйчник, отличнйк
Пише се с 'о' (представка 'от-').
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:отличен
От прилагателното 'отличен', което идва от глагола 'отличавам се' (имам лице, образ, различен от другите).
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълен отличник
- отличник на випуска
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
