отрицание
[otriˈt͡saniɛ]
отрицание значение:
Какво е отрицание? Логическа или граматическа категория, изразяваща несъгласие, липса на качество или отхвърляне на твърдение.
1. (логика / граматика) Логическа или граматическа категория, изразяваща несъгласие, липса на качество или отхвърляне на твърдение.
2. (общо) Пълно отхвърляне на някакви ценности, идеи или авторитети.
- Ударение
- отрица̀ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- от-ри-ца-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- отрицания
Примери за използване на отрицание
(логика / граматика)
- Двойното отрицание в някои езици води до утвърждаване.
- Думата 'не' е основното средство за изразяване на отрицание.
(общо)
- Неговото поведение беше пълно отрицание на всички морални норми.
- Този стил е отрицание на класическите форми в изкуството.
Синоними на отрицание
Антоними на отрицание
Как се пише отрицание
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:отрицати
Книжовна заемка от църковнославянски или старобългарски (отрицаниѥ), произлизаща от глагола 'отрицати' (отричам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълно отрицание
- категорично отрицание
