Dumite-BG – онлайн речник за българския език

отрицателка

[otriˈt͡satɛlkɐ]

отрицателка значение:

Какво е отрицателка? Жена, която отрича, отхвърля или не признава нещо (идея, доктрина, факт).

1. (книжовно) Жена, която отрича, отхвърля или не признава нещо (идея, доктрина, факт).
Ударение
отрица̀телка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
от-ри-ца-тел-ка
Род
женски
Мн. число
отрицателки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на отрицателка

(книжовно)
  • Тя беше известна отрицателка на новите методи в изкуството.
  • Като ревностна отрицателка на материализма, тя търсеше духовното начало.

Синоними на отрицателка

Антоними на отрицателка

Как се пише отрицателка

Грешни изписвания: отрицателкъ, утрицателка, отрйцателка, отрицътелка
Пише се с ц и наставка -ка.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:отрицател
Женска форма на съществителното 'отрицател', образувана с наставката '-ка'. Коренът е свързан с глагола 'отричам'.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.