отричане
[otriˈt͡ʃanɛ]
отричане значение:
Какво е отричане? Действието по заявяване, че нещо не е вярно или не съществува.
1. (общо) Действието по заявяване, че нещо не е вярно или не съществува.
2. (право) Отказ да се признае вина или отговорност.
3. (психология) Защитен механизъм, при който човек отказва да приеме реалността на травмиращо събитие.
4. (религия/морал) Отказване от някого или нещо; дезавуиране.
- Ударение
- отри'чане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- от-ри-ча-не
- Род
- среден
- Мн. число
- отричания
Примери за използване на отричане
(общо)
- Категоричното отричане на фактите не помага в спора.
- Отричането на проблема само го задълбочава.
(право)
- Защитата пледира пълно отричане на обвиненията.
(психология)
- Той е все още във фаза на отричане и не вярва, че е болен.
(религия/морал)
- Петровото отричане от Христос е известен библейски сюжет.
Синоними на отричане
Антоними на отричане
Как се пише отричане
Грешни изписвания: отречане, утричане, отрйчане, отричъне
Коренът се пише с и (отричам -> отричане).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:отрицати
Отглаголно съществително от глагола 'отричам', с корен 'рек-' (говоря), с представка 'от-' (за отдалечаване, отхвърляне).
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълно отричане
- фаза на отричане
- отричане от света
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
