отрок
[ˈɔtrok]
- Ударение
- о̀трок
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- от-рок
- Род
- мъжки
- Мн. число
- отроци
Как се пише отрок
Грешни изписвания: отрък, утрок, отрук
Думата се пише с о в корена. Проверява се с формата за множествено число отроци.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:отрокъ
Старобългарска дума, образувана от *otъ (от) + *rek- (говоря), буквално означаващо 'който не говори' (т.е. няма право на глас, малолетен). По-късно придобива значение на слуга, дружинник.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
