Dumite-BG – онлайн речник за българския език

отстъпница

[otˈstɤpnit͡sɐ]

отстъпница значение:

Какво е отстъпница? Жена, която се е отказала от своите убеждения, вяра, принципи или принадлежност към дадена организация; изменница.

1. (общо) Жена, която се е отказала от своите убеждения, вяра, принципи или принадлежност към дадена организация; изменница.
Ударение
отстъ́пница
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
от-стъп-ни-ца
Род
женски
Мн. число
отстъпнички
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на отстъпница

(общо)
  • Тя беше обявена за отстъпница от църквата заради еретичните си възгледи.
  • Партията не прощаваше на никоя отстъпница.

Синоними на отстъпница

Антоними на отстъпница

Как се пише отстъпница

Грешни изписвания: отстъпнитса, одстъпница, утстъпница, отстапница, отстъпнйца
Думата съдържа променливо я (в старата форма отстъпя), но в съществителното се пише с ъ в корена, съгласно правилото за редуване на гласни в сродни думи (стъпка - стъпвам).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:отстѫпъ
Женски род на 'отстъпник'. Образувано от глагола 'отстъпвам' (оттеглям се, отказвам се) + наставка за деец '-ник' и окончание за женски род '-ица'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • вярваща и отстъпница

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.