Dumite-BG – онлайн речник за българския език

отстъпничество

[otˈstɤpnit͡ʃɛstvo]

отстъпничество значение:

Какво е отстъпничество? Действие или поведение на човек, който се е отказал от своите убеждения, вяра или принципи; измяна.

1. (пряко) Действие или поведение на човек, който се е отказал от своите убеждения, вяра или принципи; измяна.
Ударение
отстъ̀пничество
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
от-стъп-ни-че-ство
Род
среден
Мн. число
отстъпничества
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на отстъпничество

(пряко)
  • Неговото отстъпничество от идеите на партията изненада всички.
  • В историята на религията има много примери за отстъпничество по време на гонения.

Синоними на отстъпничество

Антоними на отстъпничество

Как се пише отстъпничество

Грешни изписвания: одстъпничество, отстъпничесво, утстъпничество, отстапничество, отстъпнйчество, отстъпничеству

Представката е от- (не од-). Пише се с щ само ако се чува, но тук словообразуването е отстъпник + -ество -> отстъпничество (няма щ).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:отстъпник
Производна дума от съществителното 'отстъпник' с наставка '-ество'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • религиозно отстъпничество
  • идейно отстъпничество

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.