Енциклопедия на българския език

отсъстващ

[otˈsɤstvɐʃt]

отсъстващ значение:

Какво е отсъстващ? Който не се намира на определено място в даден момент; липсващ.

1. (пряко) Който не се намира на определено място в даден момент; липсващ.
2. (преносно) Който изглежда разсеян, потънал в мисли и не обръща внимание на околната среда.
Ударение
отсъ̀стващ
Част на речта
прилагателно име, съществително име
Сричкоделение
от-съст-ващ
Род
мъжки
Мн. число
отсъстващи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на отсъстващ

(пряко)
  • Учителят провери списъка с отсъстващи ученици.
  • Поради болест той беше отсъстващ от работа цяла седмица.
(преносно)
  • Тя ме погледна с отсъстващ поглед и не отговори нищо.
  • Имаше отсъстващо изражение, сякаш духът му не беше там.

Синоними на отсъстващ

Как се пише отсъстващ

Формите на -увам (отсъствуващ) са остарели, съвременната книжовна норма е на -ам (отсъстващ). Важно е да не се изпуска т в групата -ства-.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сѫщъ
Сегашно деятелно причастие на глагола 'отсъствам'. Структурно: 'от-' (префикс за отдалечаване) + 'същ' (съществуващ, наличен) + наставка '-ващ'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • отсъстващ поглед
  • списък на отсъстващите