отцепничество
[otˈt͡sɛpnit͡ʃɛstvo]
отцепничество значение:
Какво е отцепничество? Действия или поведение, насочени към отделяне от дадена общност, организация, партия или държава; сепаратизъм.
1. (политика/общество) Действия или поведение, насочени към отделяне от дадена общност, организация, партия или държава; сепаратизъм.
- Ударение
- отцѐпничество
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- от-цеп-ни-чест-во
- Род
- среден
- Мн. число
- отцепничества
Примери за използване на отцепничество
(политика/общество)
- Партийното ръководство осъди проявите на отцепничество сред депутатите.
- Регионалното отцепничество доведе до гражданска война.
Синоними на отцепничество
Антоними на отцепничество
Как се пише отцепничество
Грешни изписвания: оцепничество, отцепничесво, утцепничество, отцепнйчество, отцепничеству
Пише се отцепничество. Представката е от-, следвана от корена цеп-. Звукосъчетанието тц трябва да се изписва ясно, въпреки че фонетично може да звучи слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:отцепник
Произлиза от 'отцепник' (човек, който се е отделил) + наставката за абстрактни съществителни '-ество'. Коренът е свързан с глагола 'цепя'/'отцепвам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- политическо отцепничество
- обвинения в отцепничество
- дух на отцепничество
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
