отчетник
[otˈt͡ʃɛtnik]
отчетник значение:
Какво е отчетник? Служител, който отговаря за воденето на отчетност, съхранението и раздаването на материални ценности или стоки.
1. (администрация) Служител, който отговаря за воденето на отчетност, съхранението и раздаването на материални ценности или стоки.
- Ударение
- отчѐтник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- от-чет-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- отчетници
Примери за използване на отчетник
(администрация)
- Назначиха нов отчетник в склада за резервни части.
- Отчетникът представи годишната инвентаризация на директора.
Синоними на отчетник
Как се пише отчетник
Грешни изписвания: одчетник, утчетник, отчетнйк
Пише се с 'т', следвайки правописа на думата 'отчет' (представка 'от-' и корен 'чет-' от 'чета').
Етимология
Произход:Руски/Български
Оригинална дума:отчет
От съществителното 'отчет' + наставка за деятел '-ник'. Думата е свързана с руската административна терминология, навлязла в българския език.
Употреба
Чести словосъчетания:
- материален отчетник
- старши отчетник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
