Енциклопедия на българския език

охотно

[oˈxɔtno]

охотно значение:

Какво е охотно? С желание, с радост или готовност; без принуда.

1. (общо) С желание, с радост или готовност; без принуда.
Ударение
охо̀тно
Част на речта
наречие
Сричкоделение
о-хот-но
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на охотно

(общо)
  • Той прие поканата охотно и се усмихна.
  • Децата помагаха охотно в подготовката за празника.

Как се пише охотно

Грешни изписвания: оходно, ухотно, охутно, охотну
Думата се пише с т (охотно), защото проверка се прави с думата охота, а не с думи, съдържащи корена 'ход'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:oxotьnъ
Произлиза от старобългарската дума *oxota* (желание, воля), сродна с глагола 'искам'. Коренът е общославянски и се свързва с вътрешна нагласа и готовност за действие.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • съгласявам се охотно
  • приемам охотно
  • отговарям охотно