Dumite-BG – онлайн речник за българския език

оцветяване

[ot͡svɛˈtʲavɐnɛ]

оцветяване значение:

Какво е оцветяване? Нанасяне на цвят върху повърхност; боядисване.

1. (изкуство/бит) Нанасяне на цвят върху повърхност; боядисване.
2. (биология) Естествената окраска на животни или растения.
3. (преносно) Придаване на емоционален или идеологически нюанс на изказване или събитие.
Ударение
оцветя'ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-цве-тя-ва-не
Род
среден
Мн. число
оцветявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на оцветяване

(изкуство/бит)
  • Книжките за оцветяване развиват моториката на децата.
  • Оцветяването на косата с къна е стара традиция.
(биология)
  • Защитното оцветяване помага на животните да се крият от хищници.
  • Есенното оцветяване на листата е химичен процес.
(преносно)
  • Политическото оцветяване на новината изопачи фактите.
  • В разказа му имаше силно емоционално оцветяване.

Как се пише оцветяване

Грешни изписвания: оцветеване, уцветяване, оцветявъне
Пише се с 'я' (променливо я) след 'т', тъй като е пред твърда сричка в несвършен вид, но коренът е 'цвят'. Представката е 'о-'.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*květъ
От корена 'цвят' (старобълг. цвѣтъ). Образувано с представка 'о-' (придаване на качество) и суфикс '-яване'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • книжка за оцветяване
  • защитно оцветяване
  • изкуствено оцветяване

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.