оцеляване
[otsɛˈʎavanɛ]
оцеляване значение:
Какво е оцеляване? Процесът на запазване на живота въпреки трудни условия, опасности или бедствия.
1. (биология / общо) Процесът на запазване на живота въпреки трудни условия, опасности или бедствия.
- Ударение
- оцеля̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-це-ля-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- оцелявания
Примери за използване на оцеляване
(биология / общо)
- Инстинктът за оцеляване е водещ при всички живи същества.
- Курсът по оцеляване в планината включва палене на огън и намиране на вода.
Синоними на оцеляване
Как се пише оцеляване
Грешни изписвания: оциляване, уцеляване, оцелявъне
Пише се с о (представка о-) и с променливо я (в случая я, тъй като е ударено и пред твърда сричка). Коренът е свързан с цял (цялост), но във формата 'оцелея' се пише с 'е' или 'я' според спрежението.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:цел
Отглаголно съществително от 'оцелея'. Коренът е 'цял' (невредим, здрав) -> 'целея' (оздравявам/запазвам се) -> 'оцелея'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- борба за оцеляване
- инстинкт за оцеляване
- шансове за оцеляване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
