оценител
[ot͡seˈnitɛl]
оценител значение:
Какво е оценител? Лице (експерт), което има правомощията и компетентността да определя стойността или качеството на имущество, щети, риск или произведения на изкуството.
1. (Икономика / Право) Лице (експерт), което има правомощията и компетентността да определя стойността или качеството на имущество, щети, риск или произведения на изкуството.
- Ударение
- оценѝтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-це-ни-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- оценители
Примери за използване на оценител
(Икономика / Право)
- Лицензираният оценител изготви доклад за пазарната стойност на имота.
- Застрахователният оценител огледа щетите по автомобила.
Как се пише оценител
Грешни изписвания: уценител, оценитил, оценйтел
Думата започва с о (от корена цена/оценка) и завършва на наставката -тел.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:оценка
Образувана от глаголната основа „оценя-“ (от „цена“) + наставката за деятел „-тел“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- лицензиран оценител
- независим оценител
- оценител на недвижими имоти
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
