Dumite-BG – онлайн речник за българския език

оцет

[oˈt͡sɛt]

оцет значение:

Какво е оцет? Кисела течност, получена при оцетнокисела ферментация на вино, плодови сокове или спирт, използвана като подправка и консервант.

1. (Кулинария / Химия) Кисела течност, получена при оцетнокисела ферментация на вино, плодови сокове или спирт, използвана като подправка и консервант.
Ударение
оцѐт
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-цет
Род
мъжки
Мн. число
оцети (за видове)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на оцет

(Кулинария / Химия)
  • Подправих салатата със зехтин и ябълков оцет.
  • За туршията е необходим силен винен оцет.

Как се пише оцет

Грешни изписвания: уцет
Думата започва с гласната о.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:acetum
Произлиза от латинската дума acetum (кисел, оцет), преминала през италиански или народнолатински форми в славянските езици.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ябълков оцет
  • винен оцет
  • балсамов оцет
Фразеологизми:
  • кисел като оцет

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.