очароване
[ot͡ʃɐˈrɔvɐnɛ]
очароване значение:
Какво е очароване? Процесът или действието на пленяване, възхищаване на някого; омагьосване.
1. (пряко) Процесът или действието на пленяване, възхищаване на някого; омагьосване.
- Ударение
- очаро̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-ча-ро-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- очарования
- Преходност
- преходен
Примери за използване на очароване
(пряко)
- Целта на представлението беше пълното очароване на публиката.
- Тя разчиташе на своето умение за очароване на събеседника.
Синоними на очароване
Антоними на очароване
Как се пише очароване
Грешни изписвания: учароване, очъроване, очаруване, очаровъне
Представката е о-, коренът е чар. Да не се бърка с очарование (състояние/качество), докато очароване е действието.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:чар
От глагола 'очаровам', производен на съществителното 'чар' (магия, привлекателност). Сродно с общославянски корени за магия.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
