очарователност
[ot͡ʃɐrovɐˈtɛlnost]
очарователност значение:
Какво е очарователност? Качеството на това да бъдеш привлекателен, мил, възхитителен; способност да се привлича силно симпатията и вниманието на другите.
1. (пряко) Качеството на това да бъдеш привлекателен, мил, възхитителен; способност да се привлича силно симпатията и вниманието на другите.
- Ударение
- очарова'телност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-ча-ро-ва-тел-ност
- Род
- женски
Примери за използване на очарователност
(пряко)
- Нейната естествена очарователност покори публиката веднага.
- Филмът разчиташе повече на визуалната си очарователност, отколкото на сюжета.
Синоними на очарователност
Антоними на очарователност
Как се пише очарователност
Грешни изписвания: очарователост, учарователност, очърователност, очарувателност, очаровътелност, очарователнуст
Пише се с л пред наставката -ност, тъй като произлиза от прилагателното очарователен.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:чар
Коренът е „чар“ (магия, вълшебство). Чрез глагола „очаровам“ и прилагателното „очарователен“ се стига до абстрактното съществително. Първоначалното значение е свързано с правене на магии, но в съвременния език е изцяло естетическа категория.
Употреба
Чести словосъчетания:
- неподправена очарователност
- женска очарователност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
