очевадник
[ot͡ʃɛˈvadnik]
очевадник значение:
Какво е очевадник? Развигнат, лош, проклет човек. В някои региони на България се използва и за да обозначи човек, който е твърде предпазлив или скъперник. В първия смисъл думата се използва за да обозначи човек, който е лош, зъл или проклет. Във втория смисъл думата се използва за да обозначи човек, който е твърде предпазлив или скъперник.
1. Развигнат, лош, проклет човек. В някои региони на България се използва и за да обозначи човек, който е твърде предпазлив или скъперник. В първия смисъл думата се използва за да обозначи човек, който е лош, зъл или проклет. Във втория смисъл думата се използва за да обозначи човек, който е твърде предпазлив или скъперник.
- Ударение
- очева̀дник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-че-вад-ник
- Използване
- 🗣️ Разговорна употреба
- Род
- мъжки
- Мн. число
- очевадници
Как се пише очевадник
Грешни изписвания: очивадник, учевадник, очевъдник, очеваднйк
Сложна дума от 'очи' и 'вадя', свързана със съединителна гласна е (оч-е-ваден).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:очеваден
Субстантивирано прилагателно 'очеваден' (очи + вадя, т.е. нещо, което ти вади очите с явността си) чрез наставката '-ник'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
