падеж
[pɐˈdɛʃ]
падеж значение:
Какво е падеж? Граматическа категория при имената (съществителни, прилагателни, местоимения, числителни), изразяваща синтактичните отношения на думата в изречението чрез изменение на формата ѝ.
1. (езикознание) Граматическа категория при имената (съществителни, прилагателни, местоимения, числителни), изразяваща синтактичните отношения на думата в изречението чрез изменение на формата ѝ.
2. (финанси) Краен срок, настъпване на датата за изпълнение на парично задължение или плащане.
- Ударение
- падѐж
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- па-деж
- Род
- мъжки
- Мн. число
- падежи
Примери за използване на падеж
(езикознание)
- В съвременния български език падежните форми са почти напълно изчезнали.
- Именителният падеж е основната форма на думата.
(финанси)
- Падежът на кредита е на 15-то число всеки месец.
- Облигацията е с падеж след пет години.
Синоними на падеж
Как се пише падеж
Грешни изписвания: падеш, пъдеж
Думата завършва на звучна съгласна ж, която при изговор се обеззвучава, но се проверява чрез формата за множествено число: 'падеЖи'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:падежь
Калка (буквален превод) на латинския граматически термин 'casus' (падане, случай), който от своя страна е калка на гръцкото 'ptôsis'. Коренът е свързан с глагола 'падам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- именителен падеж
- винителен падеж
- настъпване на падеж
- дата на падеж
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
