пазвантин
[pɐzvɐnˈtin]
пазвантин значение:
Какво е пазвантин? Пазач, нощна стража в Османската империя или частна охрана на високопоставено лице.
1. (историческо) Пазач, нощна стража в Османската империя или частна охрана на високопоставено лице.
2. (разговорно/иронично) Телохранител или охранител, който демонстрира сила; често с негативен оттенък за човек, който пази някого прекалено ревностно или грубо.
- Ударение
- пазвантѝн
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- паз-ван-тин
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- пазванти
Примери за използване на пазвантин
(историческо)
- Пазвантинът стоеше неподвижно пред портата на бея.
(разговорно/иронично)
- Мутрата влезе в заведението, следван от двама намръщени пазванти.
- Не мога да се добера до шефа от неговите пазванти.
Как се пише пазвантин
Грешни изписвания: пасвантин, пъзвантин, пазвънтин, пазвантйн
Пише се със з (пазвантин), въпреки че оригиналната форма може да е с 'с', в българския се е наложило озвучаването пред 'в'.
Етимология
Произход:Турски
Оригинална дума:pasban
От турското pasban/pazvant (пазач, нощна стража), което от своя страна е заемка от персийски (pasban).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
