пакостниче
[ˈpakostnit͡ʃe]
пакостниче значение:
Какво е пакостниче? Дете, което прави дребни бели; използва се предимно с обич и умиление, а не за сериозно порицание.
1. (разговорно) Дете, което прави дребни бели; използва се предимно с обич и умиление, а не за сериозно порицание.
- Ударение
- па̀костниче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- па-кост-ни-че
- Род
- среден
- Мн. число
- пакостничета
Примери за използване на пакостниче
(разговорно)
- Ела тук, малко пакостниче, да те избърша!
- Това симпатично пакостниче счупи вазата.
Антоними на пакостниче
Как се пише пакостниче
Грешни изписвания: пакосниче, пъкостниче, пакустниче, пакостнйче
Пише се със ст (пакост), тъй като коренът е 'пакост'. Съгласната 'т' трябва да присъства, въпреки че в потока на речта може да се чува по-слабо.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пакость
Умалителна форма на 'пакостник', произлизаща от старобългарската дума 'пакость'. Наставката '-че' заменя окончанието '-к' чрез редуване (к -> ч).
Употреба
Чести словосъчетания:
- малко пакостниче
- сладко пакостниче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
