Dumite-BG – онлайн речник за българския език

палавник

[pɐˈlavnik]

палавник значение:

Какво е палавник? Дете (по-рядко възрастен), което е много игриво, непослушно, прави бели, но обикновено без зла умисъл.

1. (пряко) Дете (по-рядко възрастен), което е много игриво, непослушно, прави бели, но обикновено без зла умисъл.
2. (преносно) Човек, който обича флиртовете и любовните закачки (шеговито).
Ударение
пала́вник
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
па-лав-ник
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
мъжки
Мн. число
палавници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на палавник

(пряко)
  • Малкият палавник счупи вазата, докато тичаше из стаята.
  • Дядо Коледа не носи подаръци на палавниците.
(преносно)
  • Той си падаше малко палавник на младини.

Антоними на палавник

Как се пише палавник

Грешни изписвания: палафник, пълавник, палъвник, палавнйк

Съгласната в пред беззвучното н се обеззвучава при изговор, но се пише в (проверка: палава, палаво).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:палав
Произлиза от прилагателното 'палав' (буен, необуздан) + наставката за деятел '-ник'. Самият корен вероятно е свързан с диалектни форми или заемка с значение на лудост/буйство (срв. сръбски 'palav').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • голям палавник
  • малък палавник

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.