Dumite-BG – онлайн речник за българския език

паланкин

[pɐɫɐnˈkin]

паланкин значение:

Какво е паланкин? Покрито преносимо средство за придвижване (вид носилка), представляващо кабина или ложе, монтирано на два дълги пръта, носено от хора (носачи) на рамене. Характерно за Източна и Южна Азия (Индия, Китай, Япония) в миналото, използвано от богати и знатни особи.

1. (история) Покрито преносимо средство за придвижване (вид носилка), представляващо кабина или ложе, монтирано на два дълги пръта, носено от хора (носачи) на рамене. Характерно за Източна и Южна Азия (Индия, Китай, Япония) в миналото, използвано от богати и знатни особи.
Ударение
паланкѝн
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
па-лан-кин
Род
мъжки
Мн. число
паланкини
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на паланкин

(история)
  • Императрицата пристигна, носена в богато украсен паланкин.
  • Пътуването с паланкин е било бавно, но комфортно за пътника.

Синоними на паланкин

Как се пише паланкин

Грешни изписвания: паланкинг, баланкин, пъланкин, палънкин, паланкйн
Пише се с н накрая (паланкин).

Етимология

Произход:Санскрит / Португалски
Оригинална дума:palyanka -> palanquim
Думата навлиза в Европа чрез португалското 'palanquim', което идва от малайското/яванското 'pělangki', а то от своя страна възхожда към санскритската дума 'palyanka' (легло, ложе). Първоначално означава 'легло'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • кралски паланкин
  • носач на паланкин

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.