Dumite-BG – онлайн речник за българския език

палуване

[pɐˈluvɐnɛ]

палуване значение:

Какво е палуване? Извършване на лудории, буйни игри и безобидни пакости (обикновено за деца или млади животни).

1. (битово) Извършване на лудории, буйни игри и безобидни пакости (обикновено за деца или млади животни).
2. (разговорно/евфемизъм) Лекомислено или фриволно поведение, понякога с любовен подтекст.
Ударение
палу̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
па-лу-ва-не
Род
среден
Мн. число
палувания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на палуване

(битово)
  • Детското палуване в двора продължи до късно вечерта.
  • Кученцето се умори от постоянното палуване и заспа.
(разговорно/евфемизъм)
  • Младежките години са време за учене, но и за палуване.
  • След години на нощно палуване, той реши да се задоми.

Антоними на палуване

Как се пише палуване

Грешни изписвания: паловане, пълуване, палувъне
Пише се с 'у' в корена, идващо от глагола 'палувам' (срв. палав).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пал-
Произлиза от корена *pal- (горя, паля), развил значение на 'буен', 'немирен' (като огън). Отглаголно съществително от 'палувам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • детско палуване
  • безгрижно палуване

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.