Енциклопедия на българския език

пан-

[pan]

пан- значение:

Какво е пан-? Словообразувателен елемент (представка) с чужд произход, означаващ 'все-', 'всеобщ', 'обхващащ всичко'.

1. (лингвистика) Словообразувателен елемент (представка) с чужд произход, означаващ 'все-', 'всеобщ', 'обхващащ всичко'.
Част на речта
неопределима част на речта
Сричкоделение
пан
Род
няма
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пан-

(лингвистика)
  • Пандемия (всеобща епидемия).
  • Панславизъм (движение за обединение на всички славяни).

Синоними на пан-

Как се пише пан-

Грешни изписвания: пън-
Пише се слято с корена на думата (напр. пантеон), освен в редки случаи при специални терминологични съчетания, където може да е с тире, но основното правило е слято писане.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:pan (πᾶν)
От старогръцкото πᾶν (всичко, цяло). Навлиза в българския език чрез международна лексика.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • панамерикански
  • пантеизъм
  • панорама