пандора
[panˈdɔrɐ]
пандора значение:
Какво е пандора? В древногръцката митология — първата жена, създадена от Хефест и Атина по заповед на Зевс, която отваря делва (по-късно интерпретирана като кутия), пускайки злините по света.
1. (митология) В древногръцката митология — първата жена, създадена от Хефест и Атина по заповед на Зевс, която отваря делва (по-късно интерпретирана като кутия), пускайки злините по света.
2. (астрономия) Име на спътник на Сатурн и на астероид (55 Пандора).
- Ударение
- Пандо'ра
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- Пан-до-ра
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на пандора
(митология)
- Митът за Пандора обяснява наличието на болка и страдание в света.
(астрономия)
- Спътникът Пандора играе ролята на 'пастир' за пръстена F на Сатурн.
Как се пише пандора
Грешни изписвания: пандора, пъндора, пандура
Като собствено име (митологичен персонаж, астрономически обект) се пише с главна буква. Само във фразеологизма 'кутията на Пандора', 'Пандора' запазва главната си буква.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:Pandora
От гръцкото Πανδώρα, съставено от πᾶν (pan) – 'всичко' и δῶρον (doron) – 'дар'. В гръцката митология тя е първата жена, надарена с всички дарове от боговете.
Употреба
Фразеологизми:
- Кутията на Пандора (източник на много неочаквани беди и нещастия)
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
