Dumite-BG – онлайн речник за българския език

панта

[ˈpantɐ]

панта значение:

Какво е панта? Подвижно съединение от две части, което позволява на врата, прозорец или капак да се отварят и затварят чрез завъртане около ос.

1. (техника) Подвижно съединение от две части, което позволява на врата, прозорец или капак да се отварят и затварят чрез завъртане около ос.
Ударение
па́нта
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пан-та
Род
женски
Мн. число
панти
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на панта

(техника)
  • Вратата скърцаше ужасно, затова смазахме пантите.
  • Пантата на шкафа се беше изкривила и той не се затваряше плътно.

Синоними на панта

Как се пише панта

Грешни изписвания: пънта

Думата се пише с ан. Няма особености при правописа.

Етимология

Произход:Несигурен
Оригинална дума:band / panta
Произходът не е напълно изяснен. Вероятно е заемка от немското 'Band' (връзка, панта) през австро-унгарско влияние или диалектна трансформация. Съществуват и хипотези за връзка с италиански или гръцки диалекти.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • счупена панта
  • скърцаща панта
  • мебелна панта
Фразеологизми:
  • излизам от пантите

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.