Dumite-BG – онлайн речник за българския език

пантограф

[pɐntoˈɡraf]

пантограф значение:

Какво е пантограф? Механичен уред, състоящ се от система от лостове, използван за пречертаване на чертежи, планове или карти в променен (увеличен или намален) мащаб.

1. (техника) Механичен уред, състоящ се от система от лостове, използван за пречертаване на чертежи, планове или карти в променен (увеличен или намален) мащаб.
2. (транспорт) Токоприемник с подвижна конструкция, монтиран на покрива на електрически превозни средства (влакове, трамваи), който осигурява контакт с електрическата мрежа.
Ударение
пантогра̀ф
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пан-то-граф
Род
мъжки
Мн. число
пантографи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пантограф

(техника)
  • Архитектът използва пантограф, за да увеличи скицата.
  • С пантограф може да се гравират букви върху метал.
(транспорт)
  • Влакът спря, защото пантографът се повреди от обледяването.
  • Пантографът се издига автоматично при подаване на налягане.

Синоними на пантограф

Как се пише пантограф

Грешни изписвания: пантограв, пънтограф, пантуграф, пантогръф
При изговаряне крайната звучна съгласна ф се чува ясно, но понякога грешно се асоциира с 'в'. Проверка: мн.ч. пантографи.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:παντογράφος (pantographos)
От 'πᾶν' (pan) – 'всичко' и 'γράφω' (graphō) – 'пиша/чертая'. Буквално 'пишещ всичко'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • счупен пантограф
  • активен пантограф

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.