Енциклопедия на българския език

пара-

[parɐ]

пара- значение:

Какво е пара-? Първа съставна част на сложни думи (предимно чуждици), внасяща значение за: намиращ се отстрани, покрай или извън нещо; отклонение от нормата; нещо, наподобяващо основното понятие, но различно от него.

1. (лингвистика) Първа съставна част на сложни думи (предимно чуждици), внасяща значение за: намиращ се отстрани, покрай или извън нещо; отклонение от нормата; нещо, наподобяващо основното понятие, но различно от него.
2. (химия) Обозначение за разположението на два заместителя в бензеновото ядро един срещу друг (на позиции 1 и 4).
Част на речта
неопределима част на речта
Сричкоделение
па-ра
Род
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пара-

(лингвистика)
  • Парамедик е специалист, който работи паралелно с лекарите.
  • Парапсихологията изследва явления извън обхвата на конвенционалната психология.
(химия)
  • Пара-дихлоробензен.

Синоними на пара-

Антоними на пара-

Как се пише пара-

Грешни изписвания: пъра-, паръ-

Като словообразувателен елемент (префикс) се изписва слято с корена на думата (напр. паравоенен), освен в специфични химични номенклатури, където може да се използва тире.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:παρά (para)
Заета от старогръцки език, където предлогът παρά означава 'край', 'покрай', 'освен', 'против'. В съвременния български език функционира като словообразувателен елемент (префикс).