Dumite-BG – онлайн речник за българския език

паша

[pɐˈʃa]

паша значение:

Какво е паша? Тревата и другите растения по пасищата, които служат за храна на тревопасните животни; процесът на хранене на животните на открито.

1. (селско стопанство) Тревата и другите растения по пасищата, които служат за храна на тревопасните животни; процесът на хранене на животните на открито.
2. (история) (мъжки род по значение) Висша военна и административна титла в Османската империя; човек, носещ тази титла.
3. (преносно) Човек, който живее нашироко, безгрижно и се разпорежда властно (обикновено за титлата).
Ударение
паша̀
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
па-ша
Род
женски
Мн. число
паши
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на паша

(селско стопанство)
  • Тази година пашата е оскъдна заради сушата.
  • Изкараха овцете на паша рано сутринта.
(история)
  • Осман паша командваше отбраната на Плевен.
(преносно)
  • Живее си като паша.

Как се пише паша

Грешни изписвания: пъша
Думата завършва на и в двете си значения. При историческата титла, въпреки окончанието, съгласуването е по естествен мъжки род.

Етимология

Произход:Различни (Български / Турски)
Оригинална дума:паса / paşa
Омоними с различен произход. 1. От глагола 'паса' (старобългарски: пасти). 2. От османотурски paşa (висока титла), произлизащо от персийски (padishah - владетел).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • богата паша
  • зелена паша
  • турски паша
Фразеологизми:
  • живея като паша
  • разхождам се като паша

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.