Енциклопедия на българския език

педантичност

[pɛdantiˈt͡ʃnɔst]

педантичност значение:

Какво е педантичност? Качество на човек, който е прекалено взискателен към подробностите, реда и формалните правила; дребнавост в изпълнението.

1. (пряко) Качество на човек, който е прекалено взискателен към подробностите, реда и формалните правила; дребнавост в изпълнението.
Ударение
педанти'чност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пе-дан-тич-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на педантичност

(пряко)
  • Неговата педантичност го правеше отличен счетоводител, но труден колега.
  • Тя подреди документите с невероятна педантичност.

Антоними на педантичност

Как се пише педантичност

Думата завършва на наставката -ост за съществителни имена от женски род (абстрактни качества). Пише се с е в първата сричка (чуждица).

Етимология

Произход:Френски / Италиански
Оригинална дума:pédant / pedante
От италиански 'pedante' (учител), което евентуално идва от гръцки 'paidagogos' (педагог). В европейските езици терминът придобива значение на човек, който прекалено държи на формалностите.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • излишна педантичност
  • граничеща с мания педантичност