пеене
[ˈpɛɛnɛ]
- Ударение
- пѐене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пе-е-не
- Род
- среден
- Мн. число
- пеения
Как се пише пеене
Грешни изписвания: пение, пейене
Думата съдържа две последователни гласни 'е' в корена и наставката. Правилната форма е 'пеене', а не 'пение' (което е русизъм или архаизъм).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пѣти
Наследник на старобългарската дума 'пѣниѥ', произлизаща от глагола 'пѣти' (пея). Има индоевропейски корен, сродна с латинското 'canere'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- оперно пеене
- народно пеене
- хорови пеене
- църковно пеене
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
