песнопоен
[pɛsnoˈpɔɛn]
песнопоен значение:
Какво е песнопоен? Който пее хубаво, гласовит (обикновено за птици).
1. (поетично) Който пее хубаво, гласовит (обикновено за птици).
2. (преносно) Който е изпълнен с песни, мелодичен, възпяващ.
- Ударение
- песнопо'ен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- пес-но-по-ен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- песнопойни
Примери за използване на песнопоен
(поетично)
- В градината се чуваха трелите на песнопойни птички.
- Славеят е най-известната песнопойна птица по нашите земи.
(преносно)
- Това беше един песнопоен празник за цялото село.
Как се пише песнопоен
Грешни изписвания: песнопоин, песнупоен, песнопуен
Пише се слято. Завършва на -ен за мъжки род.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:песен + пея
Сложна дума, образувана от основите на 'песен' и глагола 'поя' (пея), със съединителна гласна 'о'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- песнопойни птици
- песнопоен дрозд
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
