пискун
[pisˈkun]
пискун значение:
Какво е пискун? Тънка цев (тръбичка) с езиче в гайда или друг духов инструмент, която възпроизвежда основния звук.
1. (музика) Тънка цев (тръбичка) с езиче в гайда или друг духов инструмент, която възпроизвежда основния звук.
2. (разговорно) Човек (обикновено дете), който често плаче, вика или се оплаква с писклив глас.
- Ударение
- писку̀н
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пис-кун
- Род
- мъжки
- Мн. число
- пискуни
Примери за използване на пискун
(музика)
- Майсторът внимателно настрои пискуна на гадуницата.
- Без здрав пискун гайдата не може да свири.
(разговорно)
- Това дете е голям пискун, постоянно се дразни за нещо.
- Не бъди такъв пискун, нищо страшно не се е случило.
Как се пише пискун
Грешни изписвания: пискюн, пескун, пйскун, пискон
Пише се с у в последната сричка, а не с 'ю', въпреки че в някои диалекти може да се чува омекотяване.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:пискам
Произлиза от глагола 'пискам' (издавам тънък, писклив звук) с наставка -ун. Коренът е звукоподражателен.
Употреба
Чести словосъчетания:
- гаидарски пискун
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
