Dumite-BG – онлайн речник за българския език

пиян

[piˈjan]

пиян значение:

Какво е пиян? Който е употребил алкохол в количество, предизвикващо замайване и загуба на контрол; опиянен.

1. (пряко) Който е употребил алкохол в количество, предизвикващо замайване и загуба на контрол; опиянен.
2. (преносно) Силно замаян или екзалтиран от силно преживяване (щастие, успех, любов).
Ударение
пия́н
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
пи-ян
Род
мъжки
Мн. число
пияни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пиян

(пряко)
  • Шофьорът е бил пиян по време на инцидента.
  • Прибра се вкъщи пиян и веднага заспа.
(преносно)
  • Той беше пиян от щастие след победата.
  • Вървяха прегърнати, пияни от любов.

Антоними на пиян

Как се пише пиян

Грешни изписвания: пиен, пйян
Променливото 'я' се запазва в множествено число (пияни), въпреки че в някои диалекти се среща изговор с 'е'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пиꙗнъ
Наследник на праславянското *pьjanъ*, което е страдателно причастие от глагола *piti* (пия).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • мъртво пиян
  • пиян на кирка
  • пиян шофьор
Фразеологизми:
  • пиян като мотика
  • пиян като казак
  • каквото му е на трезвия в ума, това му е на пияния в устата

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.