Dumite-BG – онлайн речник за българския език

пламенеещ

[pɫɐmɛˈnɛɛʃt]

пламенеещ значение:

Какво е пламенеещ? Който гори с ярък пламък; който излъчва силна светлина като огън.

1. (пряко) Който гори с ярък пламък; който излъчва силна светлина като огън.
2. (преносно) Който е яркочервен на цвят или изразява силно чувство (обикновено страст, гняв или срам).
Ударение
пламене'ещ
Част на речта
прилагателно име, глагол
Сричкоделение
пла-ме-не-ещ
Род
мъжки
Мн. число
пламенеещи
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пламенеещ

(пряко)
  • На хоризонта се виждаше пламенеещ залез.
  • Пламенеещият огън в камината осветяваше стаята.
(преносно)
  • Тя скри пламенеещото си от срам лице.
  • Погледът му беше пламенеещ от вдъхновение.

Антоними на пламенеещ

Как се пише пламенеещ

Грешни изписвания: пламенейещ, пламенящ, плъменеещ
Думата съдържа двойно е (пламенеещ) поради произхода си от глагола пламенея, където основната гласна е 'е', последвана от причастната наставка '-ещ'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пламꙑ
Произлиза от глагола 'пламенея' (горя като пламък), коренът е свързан със старобългарското 'пламꙑ' (пламък). Формата е сегашно деятелно причастие.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пламенеещ поглед
  • пламенеещо лице
  • пламенееща факла

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.