Dumite-BG – онлайн речник за българския език

планинарче

[pɫɐniˈnart͡ʃɛ]

планинарче значение:

Какво е планинарче? Дете или млад човек, който се занимава с планинарство или обича да ходи в планината.

1. (туризъм) Дете или млад човек, който се занимава с планинарство или обича да ходи в планината.
Ударение
планина̀рче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пла-ни-нар-че
Род
среден
Мн. число
планинарчета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на планинарче

(туризъм)
  • Група весели планинарчета изкачиха върха.
  • От малък е запалено планинарче.

Синоними на планинарче

Как се пише планинарче

Грешни изписвания: плънинарче, планйнарче, планинърче
Умалителните съществителни от мъжки род, завършващи на съгласна, често образуват форма за среден род с наставката -че.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:планинар
Умалителна форма на 'планинар', образувана с наставката '-че'.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.